Родолюбци за пример! Председателят на НДСВ Ст. Илчев  и водачът на кандидат-депутатската листа, инж. Ат.Гиздов, даряват средства за възстановяване паметник на Незнайния македонски четник в Пиринско 

Отбор от родолюбиви българи, сред които  председателят на ПП НДСВ - Благоевград, Станимир Илчев  и инж. Атанас Гиздов, водач на кандидат-депутатската листа на царската партия в Пиринско, се събраха днес в центъра на Благоевград на мястото, където ще бъде издигнат отново, събореният през 1947 година паметник на Незнайния македонски четник.

Патриоти по душа те горещо се присъединяват към амбициозната идея за възстановяване на паметника, подета от благоевградчанина Юрий Николов, председател на „Гражданско сдружение Горна Джумая“, който също присъства на събитието.

„Не само в Благоевград, а като цяло ние трябва да бъдем съпричастни към делата на предците ни, борили се за свободата и правдините на България, за да има потомците ни с какво да се гордеят“, каза Станимир Илчев, пристигнал от София в Благоевград, за да подкрепи идеята за възстановяване на паметника. Водачът на царската партия в Пиринско инж. Атанас Гиздов, който е сред най-успешните строителни предприемачи в региона, лично се ангажира да участва активно в монтажа на паметника със свои специалисти, както и да намери спонсори. 

„Идеята е да помогнем паметника да се превърне в олицетворение на всички онези, които са паднали за свободата на Македония и Одринско, т. е. за дейците на македоно -одринското революционно движение. Той подчерта, че живеем във времена, в които се усеща липса на национален идеал и цели и младите хора губят своите корени. Нека заедно да направим инициативата реалност, да дарим средства, за да имат младите хора, символ, пример и да се гордеят, че България е дала толкова много на своите поколения“, допълни още строителят на модерен Благоевград.

Вярвам в успеха, виждам че отборът, в който се включваме, е сериозен, защото това е шести път, в който се прави опит да бъде възстановен този паметник, допълни още Гиздов., който участва в изборите с номер 10 в интегралната бюлетина и преференция 101. 
Според Юри Николов една от причините паметника все да не е възстановен е, че ще бъде много скъп. „По наши изчисления ще струва между 250 и 350 хиляди лева. Тези пари трябва да се съберат. Другото е, че не е останало нищо като качествени скици или проекти от онова време – 90 години, откакто е бил построен.

От него не е останало нищо, снимките са некачествени, дори не знаем как е изглеждал паметникът отзад. За това в момента правим кампания за набиране на информация за този разрушен монумент“, обяснява Юрий, който по професия е фотограф. На същото място преди няколко години направиха някаква реставрация, но тя е далеч от първообраза на паметника на "Незнайния македонски четник". Ето защо е необходимо да бъде възстановен автентичният паметник, открит през 1933 г. 

Паметникът на Незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г. Самият монумент, от който не е останал дори един камък, представлява фигура на четник с пушка, чийто приклад опира в краката му. Паметникът се е намирал на днешния площад „Македония“, на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището. След събарянето му по повеля на Коминтерна, на площада е издигнат внушителен паметник на Гоце Делчев. Има няколко легенди за него – че не е унищожен, че съществува, че някъде е прибран, както и, че на мястото където е бил е изкопан ров и затрупан с пръст. 
В Горна Джумая през февруари 1933 година се организира Великият македонски събор на българската бежанска общност от Македония. През август 1933 година по повод честването на 30-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание паметникът е тържествено открит. На събитието присъства и българският генерален консул в Париж Леон Ламуш.

Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. Намирал се е на площад „Македония“ в центъра на Горна Джумая, в близост до мястото, където през 1955 година е поставен паметникът на Гоце Делчев. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е забранено от новите власти да се правят чествания и манифестации покрай паметника, а след след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е разрушен. Дори в Регионален исторически музей – Благоевград има много снимки на млади хора, които са се снимали там, където са се случвали голяма част от културните прояви в града.

Предизборна публикация. Купуването и продаването на гласове е престъплие.